Преди извесно време мой приятел ме помоли да ми кажа или да му намеря програма,с която да може да си запише радиото,което слуша в момента на Amarok.Уточнявам,че става въпрос за онлайн радио ,а не за радиото подкарано чрез ТВ тунер или нещо подобно.
Аз се замислих и стигнах до извода,че досега не ми се е налагало,или по-точно не съм се сещал да си записвам парчета от радиото...и естествено не можах да се сетя за някаква програма ,ч/з която да запиша радио стриймовете от нета,освен вградената в Убунту програма за запис на звуци.Обаче ударих на камък,защото колкото и каквито настройки да правех на каналите за запис (AUX,mic,mix и т.н.)не се получаваш нищо друго освен тишина или гадно бръмчене и бучене ;D.Поразрових се тук-таме и след извесно мотане ок.1 час реших проблема , работата се прави като:1)от Синаптика си сваляме и инсталираме т.нар.Streamripper:
sudo apt-get install streamripper
2)Изтегляме ето този архив : http://87.97.223.110/razni/32842-RecordRadio.amarokscript.tar.bz2
3)Отваряме Амарок-а и изпълняваме следното:
Инструменти-Управление на скриптовете.Там цъкаме на инсталиране на скриптове и посочваме файла,който свалихме (не разархивирайте архива,Амарок ще се погрижи за това wink )
4)Кликнете в/у RecordRadio-Always и тогава пуснете радиото да си свири.След ок.5 сек. ще бъдете известени ,че Амарок започва да записва и от долу на плейлиста ще се появи нов ред като Амарок ще започне да излъчва и записва от него.Записаните файлове се намират в /home/user/Music/името на радио станцията и са директно в mp3 формат.
Enjoy it !!!
26 септември 2008, петък
Изграждане на собствен мултимедиен сървър под Ubuntu Linux
Така,значи първоначалната ми идея беше да си създам собствено радио ,работещо естествено под Убунту и така не само Уиндоус потребителите да заливат интернет пространството с това как аджеба са си направили собствено радио и излъчват в интернет,а да се види ,че все пак под Линукс няма невъзможни неща :D s:D.В последствие обаче се оказа,че мога да си изградя не само станция излъчваща музика ,ами се стигна до там ,че освен музика мога да излъчвам и видео клипове,а също и да кача снимки за онлайн разглеждане/сваляне и това всичкото само с инсталирането и настройването на една единствена програма.А програмата се казва GNUMP3d .(Иначе като варианти има и други-IceCast (в комбинация с XMMS,IceCast2,Shoutcast Server+Plugin,а също съм изпробвал и варианта подкарване на winamp ч/з wine с инсталиран (пак под wine shoutcast plugin за winamp с конфигуриран и подкаран shoutcast server за Linux-обаче този вариант доста натоварва системата докъто работи winamp с включен shoutcast plugin).Напрактика обаче като най-лесен вариант,от гледна точка на настройки и конфигуриране ,се оказва варианта с gnump3d).
Това дефакто представлява един сървър,чрез който само излъчвате мултимедията ,а ролята на приемник може да играе вашият браузер или всеки плеър ,който поддържа приемането на аудио и видео потоци от мрежата.
Като начало инсталираме програмата (има я в официалните хранилища)за това просто изпълваме в терминала командата
sudo apt-get install gnump3d
След успешното инсталиране на програмата идва ред на конфигурирането й.
Отново в терминала изпълваме следното:
sudo gedit /etc/gnump3d/gnump3d.conf
В отворилия се файл намираме следните редове и ги редактираме:
Заменяме: root = /var/music със директорията,в която имате музика: root = /home/frankie/Music
Заменяме: user = gnump3d със: user = root
Запазваме и затваряме документа.След това в конзолата изпълваме това,за да рестарираме сървъра и промените да влязат в сила:
sudo/etc/init.d/gnump3d restart
По дефолт портът на който програма работи е 8888, но ако искате да го смените това се прави от същият конфигурационен файл в секцията Basic Server Settings и реда port = 8888
След като рестартираме gnump3d ,отваряме браузера си и написваме нашето IP с портът ,който сме указали в настройките, в адресната лента.
Пр: http//77.76.232.101:8888
Ако всичко е наред и правилно сме указали директорията където са музикалните ни файлове ,би трябвало браузерът ни да зареди следната страница:
След това ,ако ползвате Мозила,като браузер във вашата система и имате инсталиран Media Player Conectivity туул просто натискате в/у някоя от избраните песни и от ляво ще се отвори един прозорец с избрания файл.Кликвате 1 път в/у файла и той ще започне да се възпроизвежда.
Аз обаче лично предпочитам преди да избирам файловете по този начин,да отворя Амарок,са си заредя един тлъст списък с музика,после да кликна в/у менюто Списък и да избера "Запис на списъка като" и да го запазя в папката където са и смите файлове (т.е. същата папка ,която указахме по-горе ,в конфигурационния фаил на gnump3d (/home/frankie/Music)).По този начин след това който реши да слуша радиото ви няма да му се налага да пуска всяка песен ръчно като я избира в основния прозорец на браузера си ,а същевременно и няма да му се налага да изслушва всяка песен до края ,за да може ако не му хараса дадената песен да я смени.За това като направите един плейлист ,слушателят просто трябва да отвори браузера си ,да види къде се намира даден плейлист (а те са по азбучен ред в секция Playlists),да даде десен клик в/у файла,да избере меню Properties и да копира адреса на самия плейлист.След това просто си пуска любимия плеър и добавя адреса като външен източник.По този начин винаги когато му се слуша друга песен от плейлиста ,слушателят ви може да си я пусне ,а не да се налага да слуша това,което вие ще му пуснете.
Ето и как изглежда примерен плейлист зареден на сървъра:
А ето и резултатът (аз съм ползвал Амарок )
Така ,а сега да видим как стои въпросът с излъчването и възпроизвеждането и на видео.
За да може коректно gnump3d да излъчва видео потоци преди да качим видео трябва да направим някои предварителни настройки .(Принципно не са задължителни,но при неуспех с подкарването на видео трябва да ги напрравим)
Отново отваряме терминала и пействаме следното:
sudo gedit /etc/gnump3d/mime.types
В отворилият се файл намиране реда гласящ следното:
video/x-msvideo avi
и правим следната малка корекция:
да се получи това:
video/x-msvideo avi mpg
Запаваме файла и го затваряме .Рестартираме отново сървъра и качваме в работната му папка някакво видео.След това броузваме до видео файла и го зареждаме или директно в браузера или отново във външна програма.В резултат се получава нещо от рода на:
Или ч/з външна програма (в случая VLC) :
Държа да отбележа,че за успешното и нормално излъчване и приемане на видео естествено трябва да имате добър ъплоуд.
22 юни 2008, неделя
Убунту и бизнесът
Сигурно сте чували за Марк Шатълуърт? Ако не сте, то няма начин да не знаете поне за Убунту. Марк е човекът зад проекта “Ubuntu” с всичките му под-проекти и поддържащите го фондации. Убунту е дистрибуция на GNU/Linux, базирана на дистрибуцията на Debian. Има ясно изказани причини да се направи отделен проект, вместо да се работи за подобряване на софтуера “отвътре”, в Дебиан. През малкото изминали години на бурния растеж на Убунту имаше и много проблеми между новия проект и Дебиан, както принципни между двете общности и методите им, така и лични между разработчици от двата лагера. И все пак днес връзката между двете дистрибуции е много по-силна, отколкото между които и да са други проекти за операционни системи. Както самият Марк казва, всички разработчици на Дебиан са на практика и разработчици на Убунту, макар и неформални. За което той им е безкрайно благодарен.
Освен с Убунту, Шатълуърт е известен и с много други неща. Той е първият, роден след стъпването на Луната, който е летял в космоса. Един от малкото частни космически туристи и единственият от Африка. Да, той е от ЮАР и се казва, че е милиардер, който сам си е изкарал парите. Всичко това — за един човек, при това толкова млад и то не американец и неработил за някой от мастодонтите в Силициевата долина? Да, явно е възможно. Но кой всъщност е Марк Шатълуърт, как е натрупал такова имане и дали само работата по GNU/Linux му е донесла парите? И с какво се занимава сега, как ги харчи, освен за разходки с ракети?
Роден през 1973г., Mark Shuttleworth е родом от Южна Африка и понастоящем е с двойно гражданство, добавил си е британско и живее в Лондон. Първият африканец в космоса и вторият космонавт в историята, който сам си е платил пътуването. Образованието, което получава е по финанси и информационни системи от университета в Кейптаун.
Първият бизнес, с който се захваща, е основаването на компанията Thawte през 1995г. Това е фирма издател на електронни сертификати, ползвани най-вече в уеб. Името й се произнася “thought” (англ. “мисъл”, “мислене”) и е вторият по големина издател на сертификати (CA, Certificate Authority). Първоначално всичко е започнало в гаража на родителите на Марк. В началото проектът е бил да се разработи сигурен уеб-сървър, който да не попада под ограниченията на САЩ за “износ на шифриране”. САЩ много дълго имат силни ограничения върху високото криптиране и всякакви програми и продукти, които включват шифриране или друг вид криптиране са строго забранени за разработка в страната и за износ. Понеже Интернет е разпределена мрежа, в която всяко нещо подлежи на такъв “износ”, проблемът дълги години е един от основните в света на защитения софтуер и услуги. Сървърът, който Марк разработва, нарича Sioux. Това е променен сървър Apache, оттам и заигравката в името на друг северноамерикански индиански народ.
По-късно сървърът Сиукс е интегриран в сървъра Stronghold, също включващ HTTPS-поддръжка към Apache, разработван от RedHat. Това става, когато Thawte се ориентира по-сериозно към бизнеса със сертификати и поизоставя работата по Сиукс. Компанията на Шатълуърт толкова напредва в областта си, че за по-малко от четири години, от началото на бизнеса в 1995г. до откупуването на фирмата през 1999г. Thawte дели почти наравно с гиганта VeriSign пазара на сертификати. Сертификатите и на двете компании вече са включени по подразбиране в големите и разпространени по това време браузъри и се разпознават автоматично за потребителите при посещаване на защитен сайт.
Отделно от печалбите от така успешната компания Thawte, Марк печели 575 млн. щатски долара (около 3.5 млрд. африкански ранда) от VeriSign, когато те откупуват бизнеса му. Това му позволява да основе компанията Canonical, която да спонсорира новата операционна система Ubuntu. През 90-те години Марк е участвал активно и като разработчик на Дебиан. В документациите на Убунту той пише, че причината да съществува проектът е най-вече “бъг №1” — това е първият и емблематичен доклад за грешка в проекта Убунту, който описва доминиращото и монополно положение на Microsoft и операционната й система Windows в света. И макар да има много и то качествени свободни проекти, Уиндоус продължава да задържа огромния си дял, най-вече заради агресивната си пазарна политика. Затова проектът Убунту има за цел да промотира свободния софтуер не само със създаване на качествена система и отделни програми и докучентации, а и с типичното за бизнес-света финансово и пазарно влияние. Марк остава все така свързан с Дебиан, но винаги казва, че не търси някакво сливане на двата проекта, защото за него Убунту е конкретна реализация на нещо, което е по-общо и универсално, каквото е базата на проекта Дебиан.
След това, през 2001г. Марк основава и “Shuttleworth Foundation, фондация, която се занимава с инвенции и проекти в областта на социалното, най-вече в образованието в Южна Африка. Най-мащабният засега неин проект е “Freedom Toaster”, който се занимава с разработка и пакетиране на свободен софтуер за образованието и неговото разпространение в училищата. Като част от проекта в училища и други образователни институции се поставят “киоски”, автоматични машини за записване и раздаване на компактдискове със свободен софтуер, оптимизиран за образователни цели.
През 2005г. основава фондацията “Ubuntu Foundation”, като дава пъвоначално дарение от 10 млн. долара. Допреди това проектът Убунту изцяло е на финансиране предимно от компанията Canonical и лични дарения на Марк. Същата година купува и 65% от компанията “Impi Linux”, разработваща дистрибуция за използване в правителствения сектор, базирана на Убунту. ImpiLinux включва доста несвободен софтуер, затова и не е безплатна, а се продава на администрациите в държавни и обществени учреждения. Марк винаги се е изказвал протев несвободния софтуер и дори ограниченото му наличие в Убунту той смята за нещо временно, което определено е проблем. И макар освен всичко това да не е бил и убеден в успеха на дистрибуция на GNU/Linux, която се продава за пари, все пак откупува контролния пакет на ImpiLinux. Защото, както обяснява сам, момчетата от проекта са го убедили, че има възможност за пазарно развитие и има възможност това развитие да доведе до по-голям дял на свободния софтуер в държавните администрации.
И все пак най-известен сред незапознатата със свободния софтуер или изобщо с ИТ публика Марк Шатълуърт остава с “разходката” си в космоса. За нея през април 2002г. той плаща 20 млн. долара и се качва на руската ракута “Союз ТМ-34”, за да стигне до Международната космическа станция. Където прекарва осем дни в участие заедно с екипажа в провеждане на експерименти, свързани със СПИН и човешкия геном.
Проектите пред Убунту са много и набират все повече скорост. Освен дистрибуциите на операционни системи, както обща за всички потребители, така и специализирани за училища, администрации, музиканти и т.н., забележителни са и други инициативи. Като проекта Launchpad например, започнал в началото като вътрешен поддържащ проект на Убунту.
И всичко е започнало с една идея, един гараж, обмисляно развитие и правене на бизнес заради идеите, ползването му като инструмент за социално развитие, а не самоцелно или само за пари.
Освен с Убунту, Шатълуърт е известен и с много други неща. Той е първият, роден след стъпването на Луната, който е летял в космоса. Един от малкото частни космически туристи и единственият от Африка. Да, той е от ЮАР и се казва, че е милиардер, който сам си е изкарал парите. Всичко това — за един човек, при това толкова млад и то не американец и неработил за някой от мастодонтите в Силициевата долина? Да, явно е възможно. Но кой всъщност е Марк Шатълуърт, как е натрупал такова имане и дали само работата по GNU/Linux му е донесла парите? И с какво се занимава сега, как ги харчи, освен за разходки с ракети?
Роден през 1973г., Mark Shuttleworth е родом от Южна Африка и понастоящем е с двойно гражданство, добавил си е британско и живее в Лондон. Първият африканец в космоса и вторият космонавт в историята, който сам си е платил пътуването. Образованието, което получава е по финанси и информационни системи от университета в Кейптаун.
Първият бизнес, с който се захваща, е основаването на компанията Thawte през 1995г. Това е фирма издател на електронни сертификати, ползвани най-вече в уеб. Името й се произнася “thought” (англ. “мисъл”, “мислене”) и е вторият по големина издател на сертификати (CA, Certificate Authority). Първоначално всичко е започнало в гаража на родителите на Марк. В началото проектът е бил да се разработи сигурен уеб-сървър, който да не попада под ограниченията на САЩ за “износ на шифриране”. САЩ много дълго имат силни ограничения върху високото криптиране и всякакви програми и продукти, които включват шифриране или друг вид криптиране са строго забранени за разработка в страната и за износ. Понеже Интернет е разпределена мрежа, в която всяко нещо подлежи на такъв “износ”, проблемът дълги години е един от основните в света на защитения софтуер и услуги. Сървърът, който Марк разработва, нарича Sioux. Това е променен сървър Apache, оттам и заигравката в името на друг северноамерикански индиански народ.
По-късно сървърът Сиукс е интегриран в сървъра Stronghold, също включващ HTTPS-поддръжка към Apache, разработван от RedHat. Това става, когато Thawte се ориентира по-сериозно към бизнеса със сертификати и поизоставя работата по Сиукс. Компанията на Шатълуърт толкова напредва в областта си, че за по-малко от четири години, от началото на бизнеса в 1995г. до откупуването на фирмата през 1999г. Thawte дели почти наравно с гиганта VeriSign пазара на сертификати. Сертификатите и на двете компании вече са включени по подразбиране в големите и разпространени по това време браузъри и се разпознават автоматично за потребителите при посещаване на защитен сайт.
Отделно от печалбите от така успешната компания Thawte, Марк печели 575 млн. щатски долара (около 3.5 млрд. африкански ранда) от VeriSign, когато те откупуват бизнеса му. Това му позволява да основе компанията Canonical, която да спонсорира новата операционна система Ubuntu. През 90-те години Марк е участвал активно и като разработчик на Дебиан. В документациите на Убунту той пише, че причината да съществува проектът е най-вече “бъг №1” — това е първият и емблематичен доклад за грешка в проекта Убунту, който описва доминиращото и монополно положение на Microsoft и операционната й система Windows в света. И макар да има много и то качествени свободни проекти, Уиндоус продължава да задържа огромния си дял, най-вече заради агресивната си пазарна политика. Затова проектът Убунту има за цел да промотира свободния софтуер не само със създаване на качествена система и отделни програми и докучентации, а и с типичното за бизнес-света финансово и пазарно влияние. Марк остава все така свързан с Дебиан, но винаги казва, че не търси някакво сливане на двата проекта, защото за него Убунту е конкретна реализация на нещо, което е по-общо и универсално, каквото е базата на проекта Дебиан.
След това, през 2001г. Марк основава и “Shuttleworth Foundation, фондация, която се занимава с инвенции и проекти в областта на социалното, най-вече в образованието в Южна Африка. Най-мащабният засега неин проект е “Freedom Toaster”, който се занимава с разработка и пакетиране на свободен софтуер за образованието и неговото разпространение в училищата. Като част от проекта в училища и други образователни институции се поставят “киоски”, автоматични машини за записване и раздаване на компактдискове със свободен софтуер, оптимизиран за образователни цели.
През 2005г. основава фондацията “Ubuntu Foundation”, като дава пъвоначално дарение от 10 млн. долара. Допреди това проектът Убунту изцяло е на финансиране предимно от компанията Canonical и лични дарения на Марк. Същата година купува и 65% от компанията “Impi Linux”, разработваща дистрибуция за използване в правителствения сектор, базирана на Убунту. ImpiLinux включва доста несвободен софтуер, затова и не е безплатна, а се продава на администрациите в държавни и обществени учреждения. Марк винаги се е изказвал протев несвободния софтуер и дори ограниченото му наличие в Убунту той смята за нещо временно, което определено е проблем. И макар освен всичко това да не е бил и убеден в успеха на дистрибуция на GNU/Linux, която се продава за пари, все пак откупува контролния пакет на ImpiLinux. Защото, както обяснява сам, момчетата от проекта са го убедили, че има възможност за пазарно развитие и има възможност това развитие да доведе до по-голям дял на свободния софтуер в държавните администрации.
И все пак най-известен сред незапознатата със свободния софтуер или изобщо с ИТ публика Марк Шатълуърт остава с “разходката” си в космоса. За нея през април 2002г. той плаща 20 млн. долара и се качва на руската ракута “Союз ТМ-34”, за да стигне до Международната космическа станция. Където прекарва осем дни в участие заедно с екипажа в провеждане на експерименти, свързани със СПИН и човешкия геном.
Проектите пред Убунту са много и набират все повече скорост. Освен дистрибуциите на операционни системи, както обща за всички потребители, така и специализирани за училища, администрации, музиканти и т.н., забележителни са и други инициативи. Като проекта Launchpad например, започнал в началото като вътрешен поддържащ проект на Убунту.
И всичко е започнало с една идея, един гараж, обмисляно развитие и правене на бизнес заради идеите, ползването му като инструмент за социално развитие, а не самоцелно или само за пари.
Какво е Убунту
Убунту е операционна система, разработвана от общество от програмисти, подходяща за лаптопи, настолни компютри и сървъри. Независимо дали я ползвате на работа, у дома или в училище, Убунту съдържа всички приложения които ще ви потрябват някога, от текстообработващи програми и клиенти за електронна поща, до сървъри и инструменти за разработване на софтуер.
Убунту винаги е била и винаги ще бъде безплатна. Не се плаща никаква такса. Можеш да си го сваляш, ползваш и да споделяш Убунту с приятелите си, семейството колеги или въобще всеки без да искаш разрешение от някого или да плащаш за това
Убунту пуска нова версия за настолни машини и сървъри на всеки 6 месеца. Това означава че винаги ще имате най-новите и най-добрите приложения, които може да се намерят в света на отворения код.
Убунту е проектирана с оглед на сигурността. Получавате безплатни обновления по сигурността поне 18 месеца за двете версии (сървъри и настолни компютри). С Long Term Support (LTS) версията получавате 3 години поддръжка за настолни компютри и 5 за сървъри. За LTS версията няма допълнителна такса, предоставяме най-добрата си работа при същите свободни условия. Надгражданията до новите версии на Убунту също са и винаги ще са безплатни..
Всичко от което имате нужда на един диск, предоставяйки пълна среда за работа, а допълнителен софтуер можете да намериш в интернет по всяко време.
Графичния режим на инсталиране ти позволява да започнеш работата си бързо и лесно - нормална инсталация отнема под 25 минути.
Можете да започнете да използвате системата веднага след инсталирането й. Във версията за настолни компютри притежавате пълен набор от офис-, интернет- и графични инструменти, както и доста игри.
На сървърната версия, имате всичко нужно за да подкарате сървър без да пипате почти нищо.
Убунту е стара африканска дума, означаваща ‘Човечност към другите’, или ‘Аз съм това, което съм, заради това, което всички ние сме’. Дистрибуцията Убунту разпространява този дух в света на софтуера.
Абонамент за:
Публикации (Atom)